КОНТРОЛ НА ХРАНИТЕ

Как ще се контролира безопасността на храните, съгласно Закона за храните?

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА КОНТРОЛ ОТ ОДБХ

Предприемане на мерки за административна принуда при установяване на неизпълнение на изискването по чл. 5 от Регламент ЕО N 852/2004

При провеждането на официалния контрол ще се прилагат следните принципи:

– прозрачност, т.е. ще се обяснява на операторите на храни “КАКВО” се изисква от тях да изпълнят, както и “ЗАЩО” трябва да го изпълнят, без при това да им се посочва КАК да постигнат това. Това е изключително необходимо по отношение на малките обекти за хранене и търговия на дребно с храни, тъй като в тези случаи здравните инспектори най-често са единственият източник на информация по проблемите, свързани с осигуряване безопасността на храните;

–пропорционалност, т.е. предприеманите мерки за административна принуда да съответстват на риска, свързан с констатираното нарушение (“Толкова далеч, колкото е практически оправдано”);

– последователност, т.е. прилагане на един и същи подход, при сходни обстоятелства, за постигане на сходен ефект.

ЗАКОН ЗА ХРАНИТЕ

Глава шеста.
ОФИЦИАЛЕН КОНТРОЛ ВЪРХУ ХРАНИТЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 31 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 14.04.2006 Г.)

Чл. 26. (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) На официален контрол по този закон подлежат:
1. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни;
2. състоянието и начинът за използване на площадките, сградите, инсталациите и прилежащото им пространство, техническото и материалното оборудване, транспортните средства, свързани с производството и търговията с храни;
3. суровините, съставките, добавките и другите продукти, които се използват за производство на храни;
4. технологичните процеси за производство на храни;
5. миещите, почистващите, дезинфекционните, дезинсекционните и дератизационните препарати и процеси;
6. материалите и предметите, предназначени да влязат в контакт с храните;
7. полуготовите и готовите храни;
8. (доп. – ДВ, бр. 80 от 2010 г.) етикетирането, представянето и рекламата на храните, включително съответствието им с Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 510/2006“, и Регламент (ЕО) № 509/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно селскостопански и хранителни продукти с традиционно специфичен характер, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 509/2006“;
9. методите и средствата за съхраняване и консервиране на храните;
10. хигиената на лицата, които влизат в контакт пряко или косвено с материалите и продуктите по т. 3, 5, 6 и 7;
11. (нова – ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) добрите практики за производство и търговия с храни, системата за управление на безопасността на храните, системата за анализ на опасностите и критични контролни точки или съответните процедури, основани на нейните принципи, а също технологичната документация.
(2) Контролът по ал. 1 се отнася както за храните, които се произвеждат и продават на територията на страната, така и за храните, предназначени за износ.

Чл. 27. (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) Официалният контрол се извършва систематично на базата на риска и с подходяща честота с цел осигуряване безопасността на храните, като се вземат предвид:
1. установените рискове, свързани с храните, с производството и търговията с храни, с употребата на храни или с процесите, материалите, веществата, дейностите или действията, които могат да повлияят на безопасността на храната;
2. водената документация от производителите и търговците на храни по отношение на съответствието с нормативните изисквания;
3. документираните от компетентните органи данни за установени при предишни проверки несъответствия в дейността на производителя и търговеца с нормативните изисквания;
4. надеждността на извършваните от производителя или търговеца собствени проверки в обекта;
5. всяка друга информация, която би могла да свидетелства за несъответствие.
(2) Официалният контрол се извършва без предварително уведомяване, включително непланирано, с изключение на случаите на одити, за провеждането на които производителите или търговците задължително се уведомяват.
(3) Официалният контрол се извършва на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни и включва контрол на обектите за производство и търговия с храни, употребата и съхранението на храни, процесите, материалите, веществата, дейностите или действията, включително транспортирането на храни.
(4) Официалният контрол се състои от една или няколко от следните дейности:
1. инспекции на:
а) сгради, прилежащи площи, помещения, съоръжения и технологично оборудване, включително на транспортни средства, използвани при производството и търговията с храни, съоръжения, използвани при първичното производство, както и на храните;
б) суровини, съставки, спомагателни вещества и други продукти, използвани за производство и приготвяне на храни;
в) полуготови храни;
г) материали и предмети, предназначени за контакт с храните;
д) почистващи и поддържащи препарати и процеси, както и пестициди;
е) (доп. – ДВ, бр. 80 от 2010 г.) етикетиране, представяне и рекламиране на храни, включително съответствието им с Регламент (ЕО) № 510/2006 и Регламент (ЕО) № 509/2006;
2. проверки на хигиенните условия в обектите за производство и търговия с храни;
3. оценка на процедурите за прилагане на добри практики, на системата за управление на безопасността на храните или на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки, а когато тя е неприложима – на процедурите в съответствие с нейните принципи;
4. вземане на проби и образци и провеждане на анализи и изследвания;
5. контрол на хигиената на персонала;
6. преглед на документацията и записите, които могат да имат връзка с оценката на съответствието с изискванията на законодателството по храните;
7. разговори с ръководителите и изпълнителите в предприятията за производство и търговия с храни;
8. отчитане на стойностите, регистрирани от средствата за измерване, използвани в обектите за производство и търговия с храни;
9. проверки на регистрираните стойности от средствата за измерване в обекта чрез използване на собствени средства за измерване от компетентните органи;
10. (нова – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) оценка на съответствието на качествените характеристики на храните с изискванията на национални стандарти и стандарти, разработени от браншови организации и одобрени от компетентен орган;
11. (предишна т. 10 – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)други дейности, необходими за осигуряване изпълнението на целите на закона.
(5) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2010 г.) Официалният контрол се извършва и по сигнали и жалби на граждани. При установени нарушения, за които са дадени предписания или наложени глоби или имуществени санкции, производителите и търговците заплащат такса за извършената проверка в размер, утвърден с тарифа по чл. 36в.

Чл. 27а. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) Официалният контрол върху храни при внос, износ и пускането на пазара на храни се извършва по един и същ начин.
(2) Компетентните органи извършват проверка на храните от внос за съответствие с нормативните изисквания независимо от мястото на произход на пратката.
(3) В случай че при проверка, извършена на мястото на получаване или по време на съхранение или транспортиране на пратката от внос, компетентните органи установят несъответствие, те предприемат съответни мерки, включително връщане на пратката в страната на произход.
(4) (В сила от 01.01.2007 г.) При търговия с държави – членки на Европейския съюз, лицата, които получават пратките храни, уведомяват писмено преди вноса компетентните органи с цел организиране на контрола.

Чл. 27б. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)

Чл. 28. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) извършва официален контрол върху всички храни с изключение на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води.
(2) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните извършва и оценка на съответствието на качествените характеристики на храните с изискванията на национални стандарти и стандарти, разработени от браншови организации и одобрени от компетентен орган, и технологични документации.
(3) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Официалният контрол върху бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води се провежда от органите на РЗИ към Министерството на здравеопазването.
(4) (Отм., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Компетентните органи трябва да:
1. провеждат ефективен и целесъобразен официален контрол на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни;
2. извършват официален контрол без конфликт на интереси;
3. разполагат със собствена лаборатория или да имат сключен договор с лаборатория с достатъчен капацитет и квалифициран персонал за ефективно и ефикасно извършване на официален контрол;
4. разполагат с подходящи и правилно поддържани съоръжения и оборудване за осигуряване на ефективно и ефикасно изпълнение на официалния контрол от страна на персонала;
5. разработват планове за действие в извънредни ситуации (контингенс планове).
(5) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) С плановете по ал. 4, т. 5 се определят необходимите мерки, които незабавно се предприемат, когато се установи, че дадена храна представлява сериозен риск за здравето на хората или животните пряко или чрез околната среда.

Чл. 28а. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) Компетентните органи провеждат вътрешни одити и могат да организират провеждането на външни одити. Одитите се провеждат при спазване на изискванията за независимост и прозрачност.
(2) (В сила от 01.01.2007 г.) Въз основа на резултатите от одита компетентните органи предприемат мерки, за да осигурят постигането на целите на Регламент 882/2004 на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз.

Чл. 28б. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) Компетентните органи предприемат действия за обучение на длъжностните лица, извършващи официалния контрол върху храните, чрез провеждане на:
1. обучения в сферата на техните правомощия, позволяващи им компетентно изпълнение на задълженията и извършване на координирани официални проверки;
2. допълнителни обучения по актуални въпроси в сферата на тяхната компетентност.
(2) Компетентните органи осигуряват условия за осъществяване на сътрудничество във всички области, свързани с контрола на храните.

Чл. 29. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)

Чл. 29а. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)

Чл. 29б. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)

Чл. 29в. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Официалният контрол върху храните се осъществява чрез подходящи методи и техники като мониторинг, надзор, верифициране, одит, инспекция, вземане на проби и анализ.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Официалният контрол върху храните се извършва по процедури в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)
(4) (Отм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)

Чл. 29г. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Компетентният орган в срок 14 дни от датата на приключване на проверката предоставя на съответния производител или търговец на храни копие от доклада от извършената проверка.

Чл. 29д. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Компетентният орган осигурява безпристрастност, качество и съгласуваност на официалните проверки.

Чл. 29е. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)

Чл. 29ж. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) За ефективното извършване на официалния контрол върху храните се разработва единен многогодишен национален контролен план.
(2) (В сила от 01.01.2007 г.) Една година след въвеждането на многогодишния национален контролен план, а впоследствие всяка година се представя доклад за неговото изпълнение до Европейската комисия.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Планът по ал. 1 и докладът по ал. 2 се изготвят в съответствие с Решение на Комисията 2007/363/ЕЕС от 21 май 2007 г. относно насоките за подпомагане на държавите членки при изготвянето на единния интегриран многогодишен национален план за контрол, предвиден в Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета (OB, L 138/24 от 30 май 2007 г.) и Решение на Комисията 2008/654/ЕЕС от 24 юли 2008 г. относно насоките за подпомагане на държавите членки при изготвянето на годишния доклад за единния интегриран многогодишен национален план за контрол, предвиден в Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета (OB, L 214/56 от 9 август 2008 г.).
(4) (В сила от 01.01.2007 г.) Планът по ал. 1 може да се коригира по време на неговото изпълнение въз основа на:
1. промени в законодателството;
2. поява на нови болести или рискове за здравето;
3. промени в структурата, управлението или дейността на компетентните органи;
4. резултати от официалните проверки;
5. научни констатации;
6. изменение в указанията на Европейската комисия за изготвяне на плановете.
(5) (В сила от 01.01.2007 г.) Изготвянето и утвърждаването на доклада и изпращането му до Европейската комисия се осъществяват в рамките на 6 месеца след изтичане на годината, за която се отнася.

Чл. 30. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) Компетентните органи имат право:
1. на свободен достъп до всички обекти за производство и търговия с храни, както и до транспортните средства;
2. да изискват сведения и документи, свързани с производството и търговията с храни, и да получават копия от тях;
3. да вземат проби и образци за лабораторни анализи и изследвания;
4. да посочват в писмен вид конкретно установените от тях отклонения от нормативните изисквания, без да дават указания за начина на отстраняване;
5. да предлагат на държавната приемателна комисия за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България решение за отказ за приемане на обекти за производство и търговия с храни, когато установят съществени нарушения на нормите и изискванията, определени с нормативен акт;
6. да спират експлоатацията на обекти за производство и търговия с храни или на части от тях временно или завинаги при установяване нарушения на нормите и изискванията, определени с нормативен акт;
7. да извършват мониторинг;
8. да спират реализацията на храни, които пряко или косвено застрашават здравето на хората, и да разпореждат те да бъдат върнати, отнети, унищожени, преработени или използвани за други цели;
9. да съставят актове за констатиране на административни нарушения;
10. да ограничават достъпа до обектите под възбрана чрез удостоверителни знаци;
11. да ограничат или забранят пускането на пазара на храни;
12. да предприемат необходимите действия за гарантиране безопасността на храните и съответствие с нормативните изисквания;
13. да предприемат всякакви други действия, необходими за изпълнение на правомощията им.
(2) Компетентните органи провеждат дейностите по контрола на принципа на прозрачността, като за целта предоставят своевременно необходимата информация относно контролните си дейности на обществеността.
(3) При изпълнение на своите задължения компетентните органи са длъжни да пазят в тайна научаваните от тях факти и обстоятелства, които имат поверителен характер или съставляват тайна, с цел защита интересите на физическите и юридическите лица.

Чл. 30а. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) В случаите, когато при официалния контрол компетентните органи са констатирали несъответствие с нормативните изисквания, се предприемат някои от действията по чл. 30, ал. 1 с цел производителят или търговецът на храни да предприеме коригиращи действия за отстраняване на несъответствието и причините за появата му.
(2) При предприемане на действията по ал. 1 компетентните органи вземат под внимание същността на несъответствието и водената документация от производителя или търговеца.
(3) Компетентните органи предприемат необходимите мерки за забрана на продажбата на храна или разпореждат изтеглянето й от пазара, когато въпреки съответствието й със специфичните изисквания за безопасност има основателни причини за съмнение, че храната е опасна.

Чл. 30б. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Министерството на земеделието и храните поддържа система за бързо съобщаване в случай на опасност за човешкото здраве, която произтича от храна, пусната на пазара.
(2) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Министерството на здравеопазването и БАБХ са компетентни контактни точки по системата за бързо съобщаване по ал. 1.
(3) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., отм., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Министерството на земеделието и храните отговаря за координиране дейността на системата за бързо съобщаване по ал. 1.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При постъпване на информация за съществуването на сериозна опасност за човешкото здраве, която произтича от храна, пусната на пазара, органите по чл. 28 са длъжни незабавно да предприемат действия по уведомяване чрез системата за бързо съобщаване.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Органите по чл. 28 предоставят на потребителите информация относно съществуването и характера на опасността, данните за идентификация на храната и предприетите мерки.
(6) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Длъжностните лица, които имат достъп до системата за бързо съобщаване, са длъжни да не разгласяват информацията, която представлява защитена от закона тайна, станала им известна при или по повод осъществяването на тяхната дейност. Това изискване не се прилага по отношение на информацията, която трябва да се предостави на обществеността с цел защита на здравето на хората.
(7) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Защитата на информация по ал. 6 не трябва да е пречка за компетентните органи да разпространяват необходимата информация, свързана с осъществяването на официалния контрол върху храните.
(8) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) За спазване на изискванията за конфиденциалност по ал. 6 длъжностните лица подписват декларация за неразгласяване на информация, която представлява защитена от закона тайна.

Чл. 31. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) Лицата, които произвеждат и търгуват с храни, са длъжни:
1. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) да изпълняват предписанията на компетентните органи;
2. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) да не препятстват компетентните органи в осъществяването на правомощията им по този закон;
3. да водят документация съгласно изискванията на този закон.
(2) Лицата, които произвеждат и търгуват с храни, имат право:
1. да обжалват актовете на органите по този закон;
2. в срок до три работни дни от получаване на съобщението за резултата от анализа на взетите проби от храни и заключенията на контролните органи да поискат контролна експертиза.

Чл. 32. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Анализ на проби храни, взети за целите на официалния контрол, се извършва в лаборатории, определени със заповед на министъра на земеделието и храните, съответно на министъра на здравеопазването – за бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води.
(2) Лабораториите по ал. 1 трябва да са акредитирани и да работят в съответствие с БДС ЕN ISO/IEC 17025 „Общи изисквания към компетентността на лабораториите за изпитване и калибриране“.
(3) Обхватът на акредитация на лабораториите за изпитване може да се отнася до определени изпитвания или групи изпитвания.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Министърът на земеделието и храните, съответно министърът на здравеопазването – за бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води, определя национални референтни лаборатории за изпитване на храни.
(5) (В сила от 01.01.2007 г.) Лабораториите по ал. 4:
1. работят съвместно с референтната лаборатория на Европейските общности в тяхната сфера на компетентност;
2. координират дейността на лабораториите по ал. 1;
3. организират сравнителни изпитвания между лабораториите по ал. 1 и въз основа на анализ и оценка на резултатите от проведените сравнителни изпитвания предприемат последващи действия;
4. осигуряват разпространение на информация, която е предоставена от съответната референтна лаборатория на Европейските общности, до компетентните органи и лабораториите по ал. 1;
5. осигуряват научна и практическа помощ на компетентните органи.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на здравеопазването, съответно министърът на земеделието и храните заличава със заповед определените по реда на ал. 1 лаборатории, които не изпълняват условията по ал. 2.
(7) (*) Заповедта по ал. 6 се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 32а. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Компетентните органи могат да делегират изпълнението на специфични дейности, свързани с официалния контрол, на контролни органи при условията и по реда, определени в Регламент 882/2004.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)
(3) Компетентните органи отнемат правомощията на контролен орган по ал. 1 във връзка с делегираните му дейности, свързани с официалния контрол, при спазване условията и по реда на Регламент 882/2004.
(4) В случай на делегиране изпълнението на специфични дейности, свързани с официалния контрол, компетентните органи уведомяват писмено Европейската комисия, като в уведомлението се посочва компетентният орган, който делегира дейности, дейностите, които делегира, както и контролният орган, на когото се делегира изпълнението на специфичните дейности.

Чл. 33. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Условията и редът за вземане на проби от храни и изискванията към методите за анализ, използвани за целите на официалния контрол, се определят с наредба на министъра на здравеопазването съгласувано с министъра на земеделието и храните.
(2) При липса на нормативни изисквания за методи за вземане на проби и методи за анализ се прилагат международно признати или национални правила и методи, регламентирани в стандарти. В тези случаи могат да се използват и други методи, съответстващи на целта или разработени съгласно научни протоколи.
(3) В случаите, когато ал. 2 не се прилага, валидирането на методите за анализ се извършва в една лаборатория съгласно международно приет протокол.
(4) Методите за анализ се характеризират със следните критерии:
1. точност;
2. приложимост (матрица и диапазон на концентрация);
3. граница на откриване;
4. граница на определяне;
5. прецизност;
6. повторяемост;
7. възпроизводимост;
8. възстановяване;
9. избирателност;
10. чувствителност;
11. линейност;
12. неопределеност на измерванията;
13. други критерии, които могат да бъдат подбрани при необходимост.
(5) Съответствието на даден метод с изискванията на ал. 2 се установява чрез междулабораторни изпитвания.
(6) Когато се получи разлика в интерпретацията на резултати от лабораторни изпитвания на проби от храни, при които са приложени различни методи за анализ, валидни са резултатите, получени при използване на методите, отговарящи на критериите по ал. 4.

Чл. 34. (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)

Чл. 35. (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)

Чл. 36. (Отм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)

Чл. 36а. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)

Чл. 36б. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Компетентните органи си съдействат със съответните органи за контрол на други държави – членки на Европейския съюз, по реда на Регламент 882/2004 г.
(2) Компетентните органи на други държави членки могат да извършват официален контрол на обектите за производство и търговия с храни на територията на Република България.

Чл. 36в. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) За издаване на удостоверения или сертификати по реда на този закон и за извършване на официален контрол върху храните се събират такси по тарифата за таксите по Закона за Българската агенция по безопасност на храните и такси по реда на Закона за здравето по отношение на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води.
(2) (В сила от 01.01.2007 г.) Размерът на таксите по ал. 1 се определя с тарифи, одобрени от Министерския съвет в съответствие с факторите, посочени в Регламент 882/2004.

Чл. 37. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато възникне непосредствена и голяма опасност за общественото здраве от консумацията на определени храни, министърът на земеделието и храните и/или министърът на здравеопазването със заповед определя необходимите мерки за отстраняване на опасността.
(2) Мерките по ал. 1 са:
1. забрана за пускане на пазара или нареждане за преустановяване на пускането на пазара на храната;
2. забрана за използването на храната;
3. определяне на специални условия за пускане на пазара на храната;
4. други подходящи мерки в зависимост от ситуацията.
(3) Заповедите по ал. 1 се обнародват в „Държавен вестник“.