ТЕРМИНИ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ В ОКОЛНАТА СРЕДА

1. Общи
2. Води
3. Въздух
4. Почви
5. Отпадъци

1. ОБЩИ

1. „Околна среда“ е комплекс от естествени и антропогенни фактори и компоненти, които се намират в състояние на взаимна зависимост и влияят върху екологичното равновесие и качеството на живота, здравето на хората, културното и историческото наследство.

2. „Опазване на околната среда“ е комплекс от дейности, които са насочени към предотвратяване на деградацията на околната среда, към нейното възстановяване, запазване и подобряване.

3. „Природни ресурси“ са частите на органичната и неорганичната природа, които се използват или могат да бъдат използвани от човека за задоволяване на неговите нужди.

4. „Възобновими ресурси“ са тези, които естествено се възстановяват или чрез специални дейности могат да бъдат изцяло или частично възстановени и за които се счита за доказано, че се възстановяват с темпове, съпоставими с темповете на тяхната експлоатация. Всички останали ресурси са невъзобновими.

5. „Замърсяване на околната среда“ е промяната на качествата й вследствие на възникване и привнасяне на физически, химически или биологически фактори от естествен или антропогенен източник в страната или извън нея, независимо дали се превишават действащите в страната норми.

6. „Увреждане на околната среда“ е такова изменение на един или повече от съставящите я компоненти, което води до влошаване качеството на живот на хората, до обедняване на биологичното разнообразие или до затруднено възстановяване на природните екосистеми.

7. „Налична първична информация“ е информацията, представляваща резултатите от измервания, изпитвания, наблюдения и други подобни, непридружени от анализи, прогнози и обяснения, събирана в рамките на задълженията на компетентната администрация, без за това да е необходимо искане на заинтересувано лице.

8. „Налична предварително обработена информация“ е информацията, обработена, обобщена и анализирана в рамките на задълженията на компетентната администрация, без за това да е необходимо искане на заинтересувано лице.

9. „Нарочно обработена информация“ е информацията, събирана или обработвана, обобщавана и анализирана по искане на заинтересувано лице.

10. „Събиране на информация“ са действията на компетентните администрации и на задължените физически и юридически лица, с които се извършват измерванията, констатациите и наблюденията на фактите, представляващи първична информация и с които се извършва обработването на информацията.

11. „Даване на информация“ е актът на даването на информацията от задълженото лице на компетентната администрация или на компетентния орган.

12. „Предоставяне на информация“ е актът, с който се осъществява достъпът на заинтересуваните лица до наличната информация.

13. „Ландшафт“ е територия, специфичният облик и елементите на която са възникнали като резултат на действия и взаимодействия между природни и/или човешки фактори.

14. „Почва“ е горният пласт от земната кора, доколкото тя е носител на почвени функции, включително течните съставни части (почвен разтвор) и газообразните съставни части (почвен въздух), без подземните води, руслата на реките и дъната на водните басейни.

15. „Почвени функции“ са:

а) основа за живот и жизнено пространство за хората, животните, растенията и почвените организми;

б) съставна част на природния баланс, особено с неговите кръговрати на води и хранителни вещества.

16. „Вредни изменения на почвата“ са нарушаване на почвените функции, които предизвикват значителни вреди и щети за отделния индивид и за общността като цяло:

а) химическо замърсяване над пределно допустими количества с тежки метали и металоиди, устойчиви органични замърсители, пестициди и нефтопродукти, в това число засоляване и вредна киселинност;

б) замърсяване с пресен торов отпад и концентрирани минерални торове, както и с различни видове отпадъци;

в) физическа деградация, като водна и ветрова ерозия с нейните антропогенни аспекти, преовлажняване и заблатяване, последици от изгаряне на стърнища и растителни остатъци.

17. „Инвестиционно предложение“ са:

а) предварителните (прединвестиционните) проучвания или заданието за проектиране във връзка с искане за допускане на инвестиционно проектиране за ново строителство, дейност, технология или изграждането на инсталации или схеми;

б) друга намеса в естествената околна среда и ландшафта, включително добив на природни ресурси.

18. „Въздействие“ е всяко въздействие върху околната среда, което може да бъде причинено от реализирането на инвестиционното предложение за строителство, дейност или технология, включително върху здравето и безопасността на хората, флората, фауната, почвата, въздуха, водата, климата, ландшафта, историческите паметници и други материални ценности или взаимодействието между тези фактори.

19. „Трансгранично въздействие“ е всяко въздействие не само от глобален характер в район, намиращ се под юрисдикцията на дадена държава, предизвикано от предлагана дейност, чийто физически източник е разположен изцяло или частично в район под юрисдикцията на друга държава.

20. „Възложител на инвестиционно предложение“ е обществен орган, физическо или юридическо лице, което по реда на специален закон, нормативен или административен акт има права да инициира или да кандидатства за одобряване на инвестиционно предложение.

21. „Възложител на план или програма“ е лицето или органът, който е оправомощен да възложи изготвянето на плана или програмата.

22. „Планове и програми“ са планове, програми, стратегии и други подобни документи, както и техните изменения, които:

а) се изискват от законови, нормативни или административни разпоредби;

б) са предмет на подготовка и/или приемане от публичен орган на национално, регионално или местно равнище или които се подготвят от даден орган за приемане чрез одобрена от Министерския съвет или от Народното събрание процедура.

23. „Заинтересувани държави в трансграничен контекст“ са държавата, източник на въздействие върху околната среда, и засегнатите от това въздействие други държави, страни по Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекс.

24. „Общественост“ е едно или повече физически или юридически лица и техните сдружения, организации или групи, създадени в съответствие с националното законодателство.

25. „Засегната общественост“ е обществеността по т. 24, която е засегната или с вероятност да бъде засегната, или която има интерес при процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на този закон или на условията в разрешителното, включително екологичните неправителствени организации, създадени в съответствие с националното законодателство.

26. „Нулева алтернатива“ е възможността да не се осъществява дейността, предвидена с инвестиционното предложение.

27. „Нетехническо резюме“ е кратко изложение на достъпен за обществеността език на информацията в доклада за ОВОС в обем не по-малък от 10 на сто от обема на доклада, съдържащо необходимите нагледни материали (карти, снимки, схеми).

28. „Съоръжение“ е техническа единица в рамките на предприятието, в която се произвеждат, употребяват, обработват или складират опасни вещества. То включва цялото оборудване, структури, тръбопроводи, машини, инструменти, частни железопътни резервни коловози (коловози от вътрешния железопътен транспорт), докове, кейове за разтоварване (пристанищни терминали), които обслужват съоръжението, пирсове, складове или подобни структури, плаващи или не, необходими за работата на съоръжението.

29. „Съхранение на опасни вещества“ е складиране или отговорно пазене на налични опасни вещества в предприятието и/или съоръжението.

29а. „Ефект на доминото“ е повишаване на риска или утежняване на последствията от голяма авария в предприятие и/или съоръжение или в група от предприятия и/или съоръжения, което е следствие от географска близост с друго предприятие и/или съоръжение или с група от предприятия и/или съоръжения или е следствие от опасните вещества, които се произвеждат, употребяват и/или съхраняват на територията на предприятието и/или съоръжението.

29б. „Обекти с обществено предназначение“ са:

а) детски ясли и градини и специализирани институции за социални услуги за деца и ученици, училища и висши училища, ученически и студентски общежития, школи – музикални, езикови, спортни, и центрове за работа с деца;

б) лечебни и здравни заведения, здравни кабинети, служби по трудова медицина;

в) спортни обекти – стадиони и спортни зали;

г) театри, киносалони, концертни зали;

д) железопътни гари, летища, пристанища, автогари;

е) административни и обществени сгради.

29в. „Необходими мерки за предотвратяване на големи аварии“ са техническите, организационните и управленските мерки, необходими за безопасната експлоатация на предприятието и/или съоръжението.

30. „Решение по оценка на въздействие върху околната среда“ е индивидуален административен акт на компетентния орган по чл. 94, с който се одобрява допустимостта за проектиране на инвестиционно предложение по т. 17 чрез оценка на местоположението (площадка, трасе) на обекти и очакваното въздействие върху околната среда въз основа на доклад за ОВОС при отчитане на общественото мнение и изразените становища на засегнатата общественост.

30а. „Дискомфорт“ са раздразнението и неудобствата, създавани от факторите на околната среда, определени посредством проучвания в тази област.

31. „Предприятие“ е цялата територия и обектите върху нея, които са под контрола на оператор, в които има опасни химични вещества или препарати в едно или повече съоръжения, включително общи или свързани инфраструктури или дейности.

32. „Вещество“ е всеки химичен елемент или съединение с изключение на веществата, източници на йонизиращи лъчения по смисъла на § 1, т. 15 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия.

33. „Промишлено замърсяване“ е всяко пряко или непряко постъпване в резултат на човешка дейност във въздуха, водите или почвите на вещества, вибрации, топлинни лъчения или шумове, което може да окаже определено вредно въздействие върху човешкото здраве или околната среда, да предизвика увреждане на материалните ценности, да ограничи или предотврати възможностите за използване на полезните качества на околната среда и останалите нейни законосъобразни ползвания.

34. „Инсталация“ е:

а) всяка отделна инсталация съгласно приложение № 4, включително отделните технологични съоръжения, които са в непосредствена техническа връзка с нея и могат да окажат влияние върху замърсяването, емисиите и отпадъците, образувани в резултат на експлоатацията на инсталацията;

б) всяко технологично съоръжение, включващо една или повече инсталации, съгласно приложение № 4;

в) друга инсталация или съоръжение, чийто оператор е подал заявление за издаване на комплексно разрешително за нейната експлоатация в съответствие с разпоредбите на глава седма.

Инсталациите и съоръженията, предназначени за изследователска, развойна или проучвателна дейност, не се включват в това определение.

При схемата за търговия с емисии на парникови газове съгласно чл. 131а понятието инсталация се отнася и за горивни инсталации с номинална топлинна мощност от 20 до 50 MW.

35. „Действаща инсталация“ е всяка инсталация, която е въведена в експлоатация или е получила положително решение по ОВОС в съответствие с действащото законодателство преди датата на влизане в сила на закона, при условие че въвеждането й в експлоатация се извърши не по-късно от една календарна година от датата на решението.

36. „Емисия“ е прякото или непрякото изпускане на вещества, вибрации, топлинни лъчения или шумове в атмосферния въздух, водите или почвите от организирани или неорганизирани източници в рамките на дадена инсталация или отделянето на парникови газове от въздухоплавателни средства, извършващи авиационна дейност, включена в списъка по приложение № 6.

37. „Норма за допустими емисии“ е определена стойност за маса на дадено вещество, изразена чрез съответните специфични параметри, като концентрация и/или ниво на емисиите, която не може да бъде превишавана по време на един или повече предварително зададени периоди. Нормите за допустими емисии могат да се определят и за определени групи, класове или категории вещества.

38. „Норми за качество на околната среда“ са определените в нормативните актове по околната среда специфични изисквания, които следва да бъдат изпълнени в определен момент в околната среда, като норми за съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух, норми на качество на водите във водните обекти, норми за качеството на другите компоненти на околната среда и норми за допустимите стойности на факторите, които замърсяват или увреждат околната среда.

39. „Комплексно разрешително“ е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма. Едно разрешително може да се отнася до една или повече инсталации (или до части от различни инсталации), които са разположени на една и съща площадка са експлоатирани от един и същ оператор и някои от които могат да не попадат в обхвата на приложение № 4.

40. „Промяна в работата на инсталацията“ е всяко преустройство с промяна на естеството на производствената дейност, функционирането или разширението на инсталацията, които могат да окажат определено въздействие върху околната среда.

41. „Съществена промяна“ е промяна в работата на инсталацията, която по преценка на съответния компетентен орган може да има значително отрицателно въздействие върху здравето на хората или върху околната среда. Всяка промяна или увеличение на капацитета се смятат за съществени, ако промяната или увеличението на капацитета сами по себе си достигат праговите стойности, определени в приложение № 4.

42. „Най-добри налични техники“ е най-ефективният и най-напредналият етап в развитието на дейностите и методите за тяхната реализация, показващи практическата пригодност на съответните техники за осигуряването по принцип на основата на съответните норми за допустими емисии и проектирани с цел предотвратяване и в случаите, когато това е практически невъзможно – за намаляване на емисиите и въздействието им върху околната среда в нейната цялост:

а) „техники“ е използваната технология и начинът на проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация и ликвидиране на инсталацията;

б) „налични техники“ са техниките, разработени в мащаб, който позволява прилагането им в съответния промишлен отрасъл при жизнени в икономически и технически смисъл условия и отчитане на свързаните с тях разходи и предимства, независимо от това, дали те се използват или произвеждат във въпросната държава членка при условие, че са достъпни в разумна степен за оператора;

в) „най-добри техники“ са най-ефективните техники за постигане на висока степен на опазване на околната среда в нейната цялост.

43. „Оператор“ е всяко физическо или юридическо лице, по отношение на което е налице една от следните характеристики:

1. експлоатира определено собствено предприятие, съоръжение и/или инсталация;

2. контролира експлоатацията на определено предприятие, съоръжение и/или инсталация;

3. разпорежда се и взема решения относно настоящото или бъдещото функциониране на предприятието, съоръжението и/или инсталацията.

43а. „Оператор на въздухоплавателно средство“ е лице, което експлоатира въздухоплавателно средство в момента, в който то извършва авиационна дейност, включена в списъка по приложение № 6, или ако това лице не е известно, или не е посочено от собственика на въздухоплавателното средство – лицето, което е собственик на въздухоплавателното средство.

43б. „Оператор за търговски въздушен превоз“ е оператор, който срещу възнаграждение предоставя услуги за обществен превоз на пътници, товари или поща по редовни или нередовни въздушни линии.

43в. „Администрираща държава членка“ е:

а) държавата – членка на Европейския съюз, която е издала оперативния лиценз на съответния оператор на въздухоплавателно средство – в случай на оператор на въздухоплавателно средство с валиден оперативен лиценз, издаден му от държава – членка на Европейския съюз, в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (ОВ, L 293/3 от 31 октомври 2008 г.);

б) държавата – членка на Европейския съюз, с най-голям брой предвидени установени авиационни емисии от полети, извършени от този оператор на въздухоплавателно средство през базовата година – във всички други случаи.

43г. „Базова година“ е първата календарна година на дейността на оператор на въздухоплавателно средство, който е започнал да извършва дейност в Общността след 1 януари 2006 г., а във всички останали случаи – календарната година, започваща на 1 януари 2006 г. (за целите на т. 2).

43д. „Установени авиационни емисии“ са емисиите от всички полети, попадащи в обхвата на авиационните дейности, изброени в приложение № 6, които заминават от летище, разположено на територията на държава членка, или пристигат на такова летище от трета държава.

43е. „Исторически авиационни емисии“ са средноаритметичната стойност на годишните емисии през календарните години 2004, 2005 и 2006, отделени от въздухоплавателно средство, извършващо авиационна дейност, включена в списъка по приложение № 6.

43ж. „Изгаряне“ е всяко окисление на горива, независимо от начина, по който се използва топлинната, електрическата или механичната енергия, произведена чрез този процес, и всички други пряко свързани с това дейности, включително пречистване на отпадъчните газове.

43з. „Тонкилометър“ е тон полезен товар, превозван на разстояние един километър.

43и. „Разстояние“ по смисъла на определението по т. 43з е разстоянието по най-късата дъга от земната сфера (ортодрома) между летището на заминаване и летището на пристигане плюс допълнителен непроменлив фактор от 95 km.

43к. „Полезен товар“ по смисъла на определението по т. 43з е общото тегло на превозваните по време на авиационната дейност товари, поща и пътници.

44. „Организация“ е компания, дружество, предприятие, орган на властта или институция, част или съчетание от тях с ограничена отговорност или с друг статут от публичното или частното право, която има своя собствена функция и административна структура. За организациите с повече функционални единици всяка една от тях може да бъде определена като една организация.

45. „Система за управление на околната среда“ е частта от общата система за управление, която включва организационната структура, дейностите по планирането, отговорностите, практиките, процедурите, процесите и ресурсите за разработване, внедряване, постигане, преглед и поддържане на политиката на околната среда.

46. „Одит на системата за управление на околната среда“ е систематичен и документиран процес на проверка за обективно получаване и оценяване на доказателства, за да се определи дали системата за управление на околната среда на дадена организация съответства на определените от организацията критерии за одит и за уведомяване на ръководството на организацията за резултатите от този процес.

47. „Пломбиране“ е ограничаването на достъпа на лица до имоти и съоръжения чрез поставяне на оловна пломба от контролния орган.

48. „Запечатване“ е ограничаването на достъпа на лица до имоти и съоръжения чрез поставяне на лепенка с поставен на нея мокър печат от контролния орган.

49. „Щета върху околната среда, настъпила от минали действия или бездействия“ е старо замърсяване на терени или строителни конструкции на промишлени площадки с опасни вещества и отпадъци, породено от промишлена, селскостопанска, търговска или транспортна дейност, вследствие на което се застрашава човешкото здраве или околната среда.

50. „Устойчиво развитие“ е развитие, което отговаря на нуждите на настоящето, без да ограничава и нарушава способността и възможността на бъдещите поколения да посрещат своите собствени потребности. Устойчивото развитие обединява два основни стремежа на обществото:

а) постигане на икономическо развитие, осигуряващо нарастващ жизнен стандарт;

б) опазване и подобряване на околната среда сега и в бъдеще.

51. „Авария“ е внезапна технологична повреда на машини, съоръжения и агрегати, съпроводена със спиране или сериозно нарушаване на технологичния процес, взривове, възникване на пожари, наднормено замърсяване на околната среда, разрушения, жертви или заплаха за живота и здравето на населението.

52. „Мониторинг на околната среда“ е събирането, оценката и обобщаването на информацията за околната среда чрез непрекъснато или периодично наблюдение на определени качествени и количествени показатели, характеризиращи състоянието на компонентите на околната среда и тяхното изменение в резултат на въздействието на природни и антропогенни фактори.

53. „Национална система за мониторинг на околната среда“ е комплекс от измервателни, аналитични и информационни дейности, чиято цел е осигуряването на своевременна и достоверна информация за състоянието на компонентите на околната среда и факторите, въздействащи върху тях, въз основа на която да се правят анализи, оценки и прогнози за обосноваване на дейностите по опазване и защита на околната среда и човешкото здраве от вредни въздействия.

53а. „Съществено изменение на предприятие и/или съоръжение“ са:

а) планирани от оператора промени или модификации в работата на предприятието и/или съоръжението, включително спирането или модификацията на действащи или построяването на нови съоръжения, които могат да окажат значително влияние върху опасността от възникване на големи аварии;

б) промяна на количеството на всяко от опасните вещества, налични в предприятието и/или съоръжението, и/или въвеждане на нови опасни вещества, които се отразяват на класификацията на предприятието и/или съоръжението и/или оказват значително влияние върху опасността от възникване на големи аварии или сериозността на последствията от тях;

в) значителна промяна в естеството или физичната форма на наличните опасни вещества или всяка промяна на работните процеси, при които те се използват или произвеждат;

г) окончателно затваряне на предприятието и/или съоръжението;

д) промени в нормативните изисквания за експлоатационна безопасност на предприятието и/или съоръжението, налагащи използването на други техники.

54. „Опасно вещество“ е всяко вещество, препарат или смес, поименно изброено в приложение № 3, табл. 1, или което е класифицирано в поне една от категориите на опасност, посочени в табл. 3 на приложение № 3, и е суровина, продукт, страничен продукт, утайка или междинен продукт, включително вещество, което е възможно да се получи в резултат на протичането на странична реакция или при възникването на авария.

54а. „Голяма авария“ е възникване на голяма емисия, пожар или експлозия, която става в резултат на неконтролируеми събития в хода на операциите на всяко предприятие, което има издадено разрешително по чл. 104, ал. 1, и която води до сериозна опасност за човешкото здраве и/или за околната среда, която опасност е непосредствена, забавена, вътре или вън от предприятието и включва едно или повече опасни вещества от таблица 1 на приложение № 3 или опасни вещества, класифицирани в поне една от категориите на опасност, посочени в таблица 3 на приложение № 3.

54б. „Опасност от голяма авария“ е всяко действие или събитие с участието на опасно вещество от табл. 1 на приложение № 3 или опасно вещество, класифицирано в поне една от категориите, посочени в табл. 3 на приложение № 3, които могат да причинят увреждания на човешкото здраве и/или на околната среда.

55. „Интегриране на държавната политика по околна среда в секторните политики“ означава съобразяването и включването на изискванията за опазване на околната среда в процеса на разработване, прилагане и контрола по прилагането на секторните политики, определени в чл. 9.

56. „Добра земеделска практика“ е земеделската практика, която се основава на принципите на устойчивото развитие.

57. „Територии със специален режим на защита“ са територии, в които се въвеждат мерки за опазване на редки видове от флората и фауната и на техни местообитания.

58. „Квота“ е разрешение за отделяне на един тон еквивалент на въглероден диоксид в рамките на определен период, която е валидна единствено за целите на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове.

59. „Парникови газове“ са шестте газа, регулирани от Протокола от Киото: въглероден диоксид (СО2), метан (СН4), диазотен оксид (N2O), флуоровъглеводороди (HFCs), перфлуоровъглероди (PFCs) и серен хексафлуорид (SF6).

60. „Тон еквивалент на въглероден диоксид“ означава един метричен тон въглероден диоксид (СО2) или количество от всеки друг парников газ с еквивалентен потенциал за глобално затопляне.

61. „Единица редуцирани емисии“ е равна на един тон еквивалент въглероден диоксид, постигната в резултат на проект „съвместно изпълнение“ по чл. 6 на Протокола от Киото.

62. „Сертифицирана единица редуцирани емисии“ е равна на един тон еквивалент въглероден диоксид, постигната в резултат на проект „чисто развитие“ по чл. 12 на Протокола от Киото.

63. „Верификацията“ е процес на независима проверка и потвърждение на надеждността, достоверността и точността на системата за мониторинг и на докладваните данни и информация, свързани с емисии на парникови газове.

64. „Дейност по проект“ е дейност по проект в съответствие с чл. 6 (съвместно изпълнение) и чл. 12 (механизъм за чисто развитие) от Протокола от Киото.

65. „Нарастваща санкция“ е санкцията, която прогресивно увеличава размера си във времето при наличието на нормативно установени предпоставки за това и въз основа на обективно определена формула за изчисление.

66. „Предписано количество“ е общото количество емисии на парникови газове, което е определено за Република България по Протокола от Киото за периода от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2012 г.

67. „Предписана емисионна единица (ПЕЕ)“ е търгуема единица от „предписаното количество“, равняваща се на един тон еквивалент на въглероден диоксид.

68. „Валидация“ е процес на независима проверка и потвърждение на надеждността, достоверността и точността на проектната документация.

2. ВОДИ

1. „воден режим“ е съвкупност от показатели, характеризиращи количественото и качественото състояние на водите във водните обекти и неговото изменение във времето и пространството;

2. „воден баланс“ е съотношение между валежите, оттока, изпарението и филтрацията, характеризиращо количественото състояние на водите по речни басейни или по водни обекти;

3. „водни ресурси“ са повърхностните и подземните води, намиращи се във водните обекти, които се използват или могат да бъдат използвани;

4. „водностопански баланс“ е съотношението между наличните водни ресурси и нуждите от вода по време и място, определено с цел установяване възможностите за задоволяване потребностите от вода;

5. „водностопански отношения“ са отношенията, възникнали в процеса на дейностите на лицата, свързани с ползването, възстановяването и опазването на водите и водните обекти;

6. „водоносен хоризонт“ е един или повече водонаситени геоложки пласта/слоя или тектонски нарушена зона, имащи обща хидравлична свързаност, достатъчна порестост и водопропускливост, позволяваща приток и черпене на значителни количества подземни води;

7. „водовземането“ обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти;

8. „възвратими води“ са частта от предоставените за използване води, която се връща обратно във водни обекти;

9. „допустим добив“ е добивът при допустимото понижение на водното ниво, допустимите температурни изменения, допустимото качество на водите и допустимото въздействие върху околната среда;

10. „експлоатационни ресурси на минералните води“ е допустимият и технически възможен средногодишен добив на минерални води;

11. „индивидуални емисионни ограничения“ са стойностите на масата, изразена с някои специфични параметри, концентрация и/или емисионно ниво, определени в разрешителните за заустване на отпадъчни води при прилагане на комбинирания подход, които не трябва да бъдат надвишавани през даден период от време;

12. „замърсяване“ е всяко пряко или непряко въвеждане във въздуха, водите или почвата в резултат на човешка дейност, на вещества или топлина, които могат да:

а) бъдат вредни за човешкото здраве или за качеството на водните екосистеми, или на пряко зависещи от тях сухоземни екосистеми;

б) причинят материални вреди;

в) влошат или да възпрепятстват законоустановеното ползване на околната среда;

13. „земни недра“ е частта от земната кора, достъпна за човешка дейност;

14. „извори“ са естественото възходящо или низходящо, безнапорно или напорно изтичане на подземни води на земната повърхност;

15. „крайбрежни заливаеми ивици на реките“ са земите, които се заливат:

а) в границите на корекциите на реките в населените места и между реката и дигите – при наличие на диги;

б) при протичане на средномногогодишните водни количества с обезпеченост 5 на сто или повторяемост веднъж на 20 години – за речни участъци с неизградени корекции или защитни съоръжения;

16. „минерални води“ са подземните води от находищата, посочени в приложение № 2 към този закон, а в останалите случаи, за които има издаден сертификат и/или комплексна балнеологична оценка от Министерството на здравеопазването и/или стопанска оценка от Министерството на околната среда и водите;

17. „мониторинг на водите“ са измервания, наблюдения и оценки за определяне на състоянието на водите;

18. „насипища“ са натрупаните технологични отпадъци от проучването, добива и/или първичната преработка на подземни богатства, с изключение на хвостохранилищата и шламохранилищата;

19. „непредвидими или изключителни“ са извънредни обстоятелства, причинени от природни бедствия или аварийни ситуации, чието настъпване не може да бъде предвидено и чиито последици не могат да бъдат предотвратени;

20. „ниво на средни води“ е нивото на водната повърхност, което съответства на средното многогодишно водно количество, протичащо по речното легло;

21. „повторно“ е нарушението, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид;

22. „повърхностни води“ са водите на сушата, с изключение на подземните води, както и преходните води и крайбрежните морски води, освен по отношение на химичното състояние, в който случай се включват и вътрешните морски води и водите на териториалното море;

23. „подземни води“ са всички води, намиращи се под повърхността на земята във водонаситената зона, в пряк контакт със земните пластове;

24. „ползване“ на водния обект е всяка дейност в него, която, без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите;

25. „принадлежащи земи на водохранилища“ са земите, които се заливат при най-високо водно ниво на водохранилището, определено за преливане на водно количество с оразмерителна обезпеченост;

26. „принадлежащи земи на реки“ са земите от леглата на реките, които се заливат при ниво на средните води;

27. „речен басейн“ е територията от земната повърхност, от която посредством поредица от потоци, реки и езера целият повърхностен отток се влива в морето в единствено речно устие, естуар или делта;

28. „трансгранични води“ са повърхностни или подземни води, които пресичат границата между Република България и една или повече съседни държави;

29. „управление на водите“ включва дейностите по използване, опазване и възстановяване на водите, както и дейностите по предпазването от вредното им въздействие;

30. „устие“ е всяко място, където воден поток зауства в друг воден поток, езеро или море;

31. „водоснабдителна система“ е съвкупност от съоръжения за добиване на природни води, пречистването и/или обеззаразяването им до необходимото качество, съхраняването, транспортирането, разпределянето и доставянето им до имотите на потребителите;

32. „канализационна система“ е съвкупност от канализационни отклонения, улични канализационни мрежи в урбанизираните територии, отвеждащи колектори и пречиствателни станции или пречиствателни съоръжения, чрез които се извършва отвеждане на отпадъчните и/или дъждовните води от имотите на потребителите, пречистването им и при необходимост обеззаразяването им до необходимите качества и заустването им в съответния воден обект;

33. „воден обект“ е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи;

34. „води на сушата“ са всички стоящи или течащи води на повърхността на земята и всички подземни води откъм страната на брега от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море;

35. „вода, предназначена за питейно-битови цели“ е повърхностна или подземна вода в нейното природно състояние или след обработка, предназначена за пиене, приготвяне на храна и други битови цели, доставяна чрез водопроводна система или от цистерна, в бутилки, кутии или други опаковки, както и водите, използвани за производство на хранителни, лекарствени или козметични продукти или вещества, предназначени за консумация от човека, в случай че качеството на водата може да окаже влияние върху качеството на крайните продукти;

36. „водно тяло“ е самостоятелна и значима част от повърхностните или подземните води;

37. „добро екологично състояние“ е състоянието на повърхностното водно тяло, класифицирано така в съответствие с разпоредбите на наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 9 и 14;

38. „добро количествено състояние на подземните води“ е състоянието на подземно водно тяло, определено при условията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2;

39. „добро състояние на повърхностните води“ е състоянието, постигнато за повърхностното водно тяло, при което и екологичното, и химичното състояние на водното тяло са най-малко „добри“;

40. „добро състояние на подземните води“ е състоянието, постигнато за подземното водно тяло, при което и количественото, и химичното състояние на водното тяло са най-малко „добри“;

41. „добро химично състояние на повърхностните води“ е химичното състояние на повърхностно водно тяло, в което концентрациите на замърсителите не надвишават установените стандарти за качество на околната среда;

42. „добро химично състояние на подземните води“ е химичното състояние на подземно водно тяло, което отговаря на условията, установени в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2;

43. „добър екологичен потенциал“ е състоянието на силно модифицирано или изкуствено водно тяло, класифицирано така в съответствие с разпоредбите на наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 9 и 14;

44. „езеро“ е естествено водно тяло със стоящи повърхностни води, формирано във вдлъбната форма на релефа;

45. „стандарт за качество на околната среда“ е концентрацията на определени замърсители или група замърсители във водата, седиментите или живата част на екосистемата, която не трябва да бъде превишавана с цел опазване на човешкото здраве и околната среда;

46. „екологично състояние на повърхностните водни тела“ е израз на качеството на структурата и функционирането на водните екосистеми, свързани с повърхностните води, класифицирани в съответствие с разпоредбите на наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 9 и 14;

47. „емисионна норма“ са стойностите на масата, изразена чрез определени специфични параметри, концентрацията и/или нивото на емисията, които не бива да бъдат превишавани през един или през няколко периода от време;

48. „регулиране на емисиите“ е специфично ограничаване на емисиите чрез определяне на емисионни норми или чрез определяне на ограничения или условия за въздействията, естеството им или други характеристики на емисиите или условията на експлоатация, които въздействат върху емисиите;

49. „замърсител“ е всяко вещество, което може да предизвика замърсяване, и особено изброените вещества в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 9;

50. „изкуствено водно тяло“ е повърхностно водно тяло, създадено в резултат на човешка дейност;

51. „количествено състояние на подземните води“ е показател на степента, в която водовземането или естественото дрениране от подземните води въздейства върху подземното водно тяло;

52. „комбиниран подход“ е регулиране на заустването на отпадъчни води в повърхностни водни тела чрез едновременно прилагане на най-добрите налични техники и/или емисионни норми при източника на отпадъчни води, от една страна, и изискванията за постигане на целите за качеството на водите в повърхностното водно тяло – приемник на отпадъчните води, от друга страна; в случаите на дифузни източници на замърсяване регулирането включва при необходимост и най-добрите екологични практики;

53. „крайбрежни морски води“ са повърхностни води, намиращи се откъм сушата спрямо крайбрежната линия, всяка точка от която отстои на една морска миля в посока към вътрешността на морето от най-близката точка на изходната линия, от която се измерва обхватът на териториалното море, като, където е възможно, продължава до външната граница на преходните води;

54. „разполагаеми ресурси на подземните води“ са дългосрочният средногодишен дебит на общо подхранване на подземното водно тяло, от който се вади дългосрочният средногодишен дебит на потока, необходим за постигане на целите за опазване на околната среда по чл. 156а, т. 1, на свързаните с подземното водно тяло повърхностни води, за да се избегне всяко значително влошаване на екологичното състояние на тези води, както и за да се избегнат значителни вреди върху свързаните с тях земни екосистеми;

55. „естествени ресурси на подземните води“ са общото средногодишно подхранване на водоносния хоризонт;

56. „непряко отвеждане на замърсители в подземните води“ е отвеждането в подземните водни тела на замърсители чрез филтрация през почвата или през зоната на аерация;

57. „опасни вещества“ са вещества или групи вещества, които са класифицирани като токсични, устойчиви и в състояние да се акумулират биологично, както и други вещества или група от вещества, които предизвикват същата степен на безпокойство;

58. „повърхностно водно тяло“ е отделен и значим елемент от повърхностните води, като езеро, водоем, поток, река или канал, част от поток, река или канал, преходни води или пространство от крайбрежните води;

59. „подбасейн“ е територия от земната повърхност, от която посредством поредица от потоци, реки или езера целият повърхностен отток се влива в отделна точка от определено водно течение;

60. „подземно водно тяло“ е отделен обем подземни води в рамките на един или няколко водоносни хоризонта, характеризиращ се с определено състояние на подземните води;

61. „праг на замърсяване на подземните води“ е концентрацията на замърсител, група замърсители или показател за замърсяване, при трайното превишаване на които се създава риск за непостигане на добро химично състояние на подземните води;

62. „пресни води“ са води, които в естествен вид имат ниско съдържание на соли и които могат да бъдат използвани за питейно-битово водоснабдяване;

63. „преходни води“ са повърхностни водни тела в близост до речните устия, които са полусолени, в резултат на тяхната близост до морските води, но които са значително повлияни от притока на пресни води;

64. „пряко отвеждане на замърсители в подземните води“ е отвеждането в подземните водни тела чрез изливане или нагнетяване на замърсители без филтриране през почвата или през зоната на аерация;

65. „район за басейново управление“ е област от територията на земната повърхност или морето, съставена от един или повече граничещи си речни басейни заедно с прилежащите им подземни и крайбрежни води;

66. „река“ е вода на сушата, която в по-голямата си част тече на повърхността на земята, като в част от своето течение може да преминава и под повърхността на земята;

67. „приоритетни вещества“ са вещества, които представляват значим риск за водната среда или чрез нея са токсични за хората и екотоксични за водните екосистеми и свързаните с тях сухоземни екосистеми и които са определени в съответствие с чл. 16 и приложение № 10 към Директива 2000/60/ЕС на Европейския парламент и Съвета;

68. „самостоятелно питейно-битово водоснабдяване“ е водоснабдяването на отделни обществени и стопански обекти, в които постоянно или временно пребивават или работят хора и/или се произвеждат хранителни, лекарствени или козметични продукти чрез индивидуални собствени водовземни съоръжения извън водоснабдителните системи на населените места и селищните образувания;

69. „силно модифицирано водно тяло“ е повърхностно водно тяло, чиито характеристики са съществено изменени в резултат на физични промени от човешка дейност;

70. „собствени потребности на гражданите“ са потребностите от вода за домакински цели, както и за водопой на животни и за поливане в границите на собствения имот, с изключение на потребностите от вода за извършването на стопанска дейност и упражняване професия или занаят;

71. „състояние на повърхностните води“ е общ израз за състоянието на повърхностно водно тяло, определено от по-лошото от екологичното и химичното му състояние;

72. „състояние на подземните води“ е общ израз на състоянието на подземно водно тяло, определено от по-лошото от количественото и химичното му състояние;

73. „водни услуги“ са всички услуги за осигуряване на вода за домакинствата, обществените институции и за всяка стопанска дейност чрез водовземане, акумулиране, събиране в резервоари, обработка и доставка на повърхностни или подземни води, както и събирането, отвеждането и третирането с пречиствателни съоръжения на отпадъчните води, които след това се заустват в повърхностни водни тела;

74. „значителни количества подземни води“ са водни количества, за които е технически възможно да бъдат изчерпани от водоносния хоризонт и които представляват интерес за практическо използване;

75. „стандарт за качество на подземните води“ е стандартът за качество на околната среда, изразен като концентрация на конкретен замърсител, група замърсители или показател за замърсяване на подземните води, които не трябва да бъдат превишавани, с цел опазване на човешкото здраве и околната среда;

76. „значима и устойчива тенденция на замърсяване на подземните води“ е всяко статистически значимо увеличаване на концентрацията на замърсител, група замърсители или показател за замърсяване, които представляват риск за околната среда;

77. „консервирано водовземно съоръжение за подземни води“ е съоръжение, за което временно е преустановено черпенето, не е оборудвано за експлоатация, но е запазена възможността за бъдещата му експлоатация;

78. „ликвидирано водовземно съоръжение за подземни води“ е съоръжение, за което напълно се прекратява възможността за естествено или принудително протичане на води;

79. „водоползване“ са водните услуги заедно с всяка друга човешка дейност, свързана с отнемане на води, ползване на водни обекти и земеползване, за която при характеризирането на водните тела, извършено при условията на наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 2 и 9, е установено, че оказва значително въздействие върху състоянието на водите, и които се вземат предвид при изпълнението на икономическия анализ по чл. 192, ал. 2, т. 1;

80. „речно легло“ е елемент от релефа, по който временно или постоянно се формира повърхностно водно течение и включва речно корито и крайбрежните заливаеми ивици;

81. „водопроводна мрежа“ е елемент на водоснабдителната система в урбанизираната територия, състоящ се от проводи и прилежащите им съоръжения за разпределение и транспортиране на водата до потребителите;

82. „канализационна мрежа“ е елемент на канализационната система в урбанизираната територия, състоящ се от проводи и прилежащите им съоръжения за отвеждане на отпадъчните води от потребителите до канализационните колектори извън урбанизираните територии;

83. „попътно разкрита минерална вода“ е минералната вода, разкрита непредвидено при хидрогеоложко проучване или при изграждане на водовземно съоръжение с друга цел, извършено въз основа на издадено разрешително по реда на този закон;

84. „регионален В и К оператор“ е В и К оператор, действащ на територията на повече от една община;

85. „общински В и К оператор“ е В и К оператор, действащ на територията на една община.

86. „наводнение“ е временното покриване с вода на земен участък, който обичайно не е покрит с вода, включително от реки, планински потоци и предизвикани от морето наводнения на крайбрежни райони; наводняването на земни площи от канализационни системи не е наводнение по смисъла на този закон;

87. „риск от наводнения“ е съчетанието от вероятността за наводнение и възможните неблагоприятни последици за човешкото здраве, околната среда, културното наследство, техническата инфраструктура и стопанската дейност, свързани с наводненията;

88. „наносни отложения“ са динамичен възобновяем запас от твърдия отток, отложен в речното легло по време на пълноводие, с едрина на зърната над 0,1 мм, съставени от неразтворими минерални и скални частици;

89. „заплаха от наводнение“ е вероятността от заливане на определени територии; под заплаха от наводнение са тези територии, които при настъпване на наводнение с определената вероятност остават под вода;

90. „обекти, в т.ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания, за които се изисква разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „а“, са тези, за които е необходимо проучване, инвестиционно проектиране и изграждане на цялата или на част от канализационната система и при липса на съществуващо заустване на отпадъчни води в повърхностни води;

91(1). „обекти, в т.ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания, за които се изисква разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „б“, са тези, които след необходимото пречистване заустват отпадъчни води на едно или повече места в повърхностни води; необходимото пречистване на отпадъчните води от канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания се осъществява в сроковете, посочени в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 12 и в съответствие с плановете за управление на речните басейни и програмите от мерки.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Определенията на термините „вътрешни морски води“, „териториално море“ и „континентален шелф“ в този закон са по смисъла на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

3. ВЪЗДУХ

1. „Замърсяване на атмосферния въздух“ е всяко постъпване на вредни вещества (замърсители) в него.

2. „Вредно вещество (замърсител)“ е всяко вещество, въведено пряко или косвено от човека в атмосферния въздух, което е в състояние да окаже вредно въздействие върху здравето на населението и/или околната среда.

3. „Качество на атмосферния въздух“ е състояние на въздуха на открито в тропосферата, с изключение на въздуха на работните места, определено от състава и съотношението на естествените й съставки и добавените вещества от естествен или антропогенен произход.

4. „Вредни физични фактори“ са енергиите, внесени в атмосферния въздух, като: топлина, шум, вибрации, електромагнитни полета, лъчения и др. Те се регламентират с други нормативни актове.

5. „Въздух при нормални условия“ е приведеният към налягане 1013 хектопаскала и температура нула или двадесет градуса по Целзий в зависимост от нормативно установените изисквания след корекция за съдържание на влага.

6. „Алармен праг“ е всяко ниво, чието превишаване е свързано с риск за здравето на населението, включително при кратковременна експозиция, и при превишаването на което се предприемат незабавни мерки.

7. „Приземен слой“ е атмосферният въздух на височина до 100 м от повърхността на земята.

8. „Емисия“ е изпускането на вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух. Точката или повърхността, откъдето се осъществява изпускането, се нарича източник. Емисията се определя като маса на дадено вредно вещество (замърсител) за един кубически метър изпускан газ или като дебит на изпусканото вещество (емисионен дебит) при нормални условия.

9. „Организирано изпускане“ е това, при което веществата се отвеждат в атмосферния въздух чрез изпускащо устройство – комин, канал и др.

10. „Неорганизирано изпускане“ е това, при което в атмосферния въздух веществата се отделят разсредоточено от дадена площадка – товарно-разтоварни площадки, открити складове за прахообразуващи материали, неизправна технологична апаратура и др.

11. „Отлагания“ са натоварванията на вредни вещества (замърсители) от атмосферния въздух върху открита повърхност.

12. „Повторно“ е административното нарушение, което е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.

13. „Обща годишна емисия“ е общата маса на емисиите на дадено вредно вещество (замърсител), изпускани в атмосферния въздух от определени обекти или дейности в рамките на една календарна година.

14. „Емисионен дебит“ е масата или друга физична величина на замърсителя, изпускан в атмосферния въздух за единица време.

15. „Ръководител на обект или дейност с неподвижен източник“ е всяко лице, което отговаря за изграждането, стопанисването или управлението на съответния обект или дейност с възможни неподвижни източници на емисии на вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух.

16. „Пускане на пазара“ е предоставянето на всеки отделен продукт, предназначен за крайна употреба, безплатно или срещу заплащане за първи път на българския пазар, на пазара на Европейския съюз или на пазара на държава – членка на Европейската асоциация за свободна търговия – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, при което той преминава от етапа на производство или внос към етапа на разпространение и/или използване.

17. „Лицата, които пускат течни горива на пазара“ са:

а) производителите на течни горива – всяко юридическо лице, което произвежда и разпространява на пазара течни горива като част от своята търговска или професионална дейност с цел продуктите да бъдат разпространени на територията на страната;

б) лицата, които въвеждат течни горива от друга държава – членка на Европейския съюз – всяко юридическо лице, което въвежда течни горива на територията на Република България като част от своята търговска или професионална дейност с цел продуктите да бъдат разпространени на територията на страната;

в) вносителите на течни горива – всяко юридическо лице, което внася на територията на Република България течни горива от трета държава с цел продуктите да бъдат разпространени на територията на страната.

18. „Документирани сигнали“ са писмени сигнали, свързани с качеството на течните горива, от граждани и юридически лица, в които са посочени данните, идентифициращи лицата, подаващи сигнала.

19. „Краен разпространител“ са бензиностанции, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от неподвижни инсталации (резервоари) за съхранение на тези горива.

20. „Течни горива“ са течни горими продукти от нефтен или биологичен произход или техни смеси: автомобилни бензини, горива за дизелови двигатели, биогорива, корабни дестилатни горива, газьоли за извънпътна техника, които се използват като източник на енергия за двигатели с вътрешно горене, както и газьоли и биогорива за промишлени и комунални цели, котелни и тежки горива, предназначени за други устройства с енергийна конверсия, подходящи за тази цел.

21. „Използване на течни горива“ е изгаряне на течни горива, с изключение на отпадъчните, в инсталации за енергийна конверсия.

22. „Разпространение на течни горива“ е движението на течните горива по веригата от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител, включително транспортиране, предоставяне на складови услуги и съхранение на течни горива в местата по чл. 3, ал. 1, т. 5.

23. „Действащи съоръжения за производство на дървени въглища“ са съоръженията, за които е издадено разрешение за извършване на дейността производство на дървени въглища преди 31 декември 2006 г. по реда на Закона за устройство на територията.

24. „Маркировка“ е поставянето на информация върху всяка дозираща помпа или съд, използван при разпространението на течни горива, съгласно изискванията на БДС EN 228 и БДС EN 590.

25. „Местен снабдител на корабно гориво“ е юридическо лице, което предоставя морско-техническата услуга – снабдяване с корабно гориво (бункероване), във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България.

4. ПОЧВИ

1. „Антропогенни фактори“ са фактори, които могат да причинят увреждане на почвите в резултат на човешка дейност.

2. „Вкисляване“ е естествено протичащ процес, чиято интензивност зависи и от антропогенни фактори и води до увеличаване киселинността на почвите.

3. „Екосистемен подход“ е отчитане на екологичните изисквания на компонентите на дадена екосистема във взаимовръзка и развитие.

4. „Ерозия на почвите“ е физично явление, свързано с отделяне и пренасяне на почвени частици чрез вятър, дъждовни и поливни води при протичане на естествени процеси и/или въздействие на антропогенни фактори.

5. „Замърсяване на почвите“ е процес на натрупване на вредни вещества в почвите от естествен и/или антропогенен източник, чиито свойства и концентрации причиняват нарушаване на техните функции независимо дали се превишават действащите в страната норми.

6. „Запечатване на почвите“ е трайно покриване на почвените повърхности с непропусклив материал поради застрояване и/или изграждане на инфраструктура.

7. „Засоляване на почвите“ е процес, при който се увеличава съдържанието на водноразтворимите соли и/или обменен натрий в почвите в количества, влияещи негативно на техните свойства, респективно на продуктивния им потенциал.

8. „Интегриран подход“ е съобразяване и включване на политиката за опазване на почвите в процеса на разработване, прилагане и контрол на политиките в други области, като транспорт, енергетика, промишленост, селско стопанство и други.

9. „Интервенционна концентрация“ е съдържание на вредно вещество в почвите в мг/кг, превишаването на което води до нарушаване на почвените функции и до опасност за околната среда и човешкото здраве.

10. „Плодородие на почвите“ е способност на почвите да създават условия за развитие на растенията, както и да ги снабдяват през целия вегетационен период с необходимите количества усвоими хранителни вещества и вода.

11. „Повторно нарушение“ е нарушение, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е било наложено наказание за същото по вид нарушение.

12. „Почви“ са горният пласт от земната кора, доколкото тя е носител на почвени функции, включително течните съставни части (почвен разтвор) и газообразните съставни части (почвен въздух), без подземните води, руслата на реките и дъната на водните басейни.

13. „Почвено органично вещество“ е сложна система от хумусни вещества, белтъци, аминокиселини, въглеводороди, мастни киселини, восъци, смоли, лигнин и други.

14. „Максимално допустима концентрация“ е съдържание на вредно вещество в почвите в мг/кг, превишаването на което при определени условия води до нарушаване на почвените функции и до опасност за околната среда и човешкото здраве.

15. „Предохранителна концентрация“ е съдържание на вредно вещество в почвите в мг/кг, превишаването на което не води до нарушаване на почвените функции и до опасност за околната среда и човешкото здраве.

16. „Селскостопански отпадъци извън обхвата на Закона за управление на отпадъците“ са животински фекалии (твърд и течен торов отпад), трупове на животни и други неопасни вещества, използвани или получени от дейности в селското стопанство.

17. „Увреждане на почвите“ е процес на настъпване на неблагоприятни промени в строежа и/или физико-химичните им свойства, водещ до нарушаване на основните им функции.

18. „Увредени почви“ са тези почви, които са ерозирани, вкислени, замърсени, засолени, уплътнени, запечатани или с намалено почвено органично вещество.

19. „Уплътняване на почвите“ е физически процес на частично разрушаване на почвената структура при неправилно използване на селскостопански машини при неподходящи условия.

20. „Функции на почвите“ е способността им да изпълняват екологични, икономически, социални и културни функции, като:

а) производство на биомаса, включително в земеделието и в горското стопанство;

б) съхранение, филтриране и трансформация на хранителни вещества и вода;

в) източник на суровини и материали;

г) физична и културна среда за хората и тяхната дейност;

д) съхранение на биоразнообразието (местообитание, видове и гени) на запасите от въглерод и на геологичното и археологичното наследство.

21. „Хумусен пласт“ е слой от един или повече почвени хоризонти със съдържание на хумус, равно или по-голямо от 1 на сто (или със съдържание на органичен въглерод, равно или по-голямо от 0,6 на сто), определен в средна проба през 10 см.

22. „Рекултивация“ е комплекс от технически и биологически дейности, с които се възстановява първоначалното ползване на земята, а когато това е невъзможно, се създава друг вид ползване или се оформя подходящ ландшафт.

23. „Линейни обекти“ са автомагистрали, пътища, железопътни линии, плавателни, отводнителни и напоителни канали, подземни и надземни топлопроводи, паропроводи, газопроводи, продуктопроводи, водопроводи, канализации, кабели, електропроводи, въжени, телефонни, телеграфни, радиосъобщителни и телекомуникационни линии.

24. „Парцеларен план“ е проект на разработка, с която се доказва размерът на необходимата земя за изграждането на линеен обект, границите и собствеността на засегнатите имоти.

25. „Екологичните функции на почвената покривка“ се изразяват чрез способността й да акумулира водни запаси, хранителни елементи, активно органично вещество и свързаната с него химична енергия; да осигурява условия за жизнена дейност на растенията и микроорганизмите; да регулира химичния състав на атмосферата, повърхностните и подпочвените води; да поддържа устойчивостта на геоекосистемите.

26. „Увреждането на почвената покривка“ е изменение на физичните, химичните и биологичните характеристики на почвите, при което възниква опасност екологичните функции на почвената покривка да бъдат нарушени или затруднени в съществена степен или за продължителен период.

27. „Базисна цена на земеделската земя“ е нормативно установена от държавата парична равностойност за комплекс от продуктивните, технологичните, екологичните и икономическите качества на земеделската земя при използването й по предназначение.

28. „Хумусно депо“ е земна площ, определена за съхраняване на хумусния пласт от физическото или юридическото лице, получило разрешение за промяна в предназначението на земеделска земя.

5. ОТПАДЪЦИ

1. „Отпадък“ е вещество, предмет или част от предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи и попада поне в една от следните категории:

а) остатъци, получени в процеса на производството или след консумацията на продукти, които не са изброени по-долу – код Q1;

б) продукти, неотговарящи на съответните стандарти – код Q2;

в) продукти с изтекъл срок на годност или на максимална ефективност – код Q3;

г) материали, които поради аварии, бедствия или други злополуки са били разлети, разпилени, изгубени или по друг начин са им причинени щети, увреждащи непоправимо първоначалните им качества, включително материали и оборудване, замърсени при злополука – код Q4;

д) материали, замърсени вследствие на планирани действия (остатъци след операции по почистване, опаковки, съдове и други подобни) – код Q5;

е) неизползваеми части (употребени батерии, изхабени катализатори и други подобни) – код Q6;

ж) вещества, които повече не притежават необходимите качества и свойства и не могат да се използват по предназначение (замърсени киселини, замърсени разтворители, отработени охлаждащи соли и други подобни) – код Q7;

з) остатъци от промишлени дейности (шлаки, утайки от дестилация и други подобни) – код Q8;

и) остатъци от пречиствателни дейности (утайки от скрубери, прах от ръкавни филтри, отработени филтри и други подобни) – код Q9;

к) остатъци от режещи и полиращи машини (стружки, нагари и други подобни) – код Q10;

л) остатъци от добива и обогатяването на суровини (остатъци от минната промишленост, отпадъчни нефтопродукти и други подобни) – код Q11;

м) примесени с вредни вещества материали (масла, замърсени с полихлорирани бифенили и други подобни) – код Q12;

н) всички материали, вещества или продукти, чието използване е забранено със закон – код Q13;

о) продукти, за които притежателят не намира по-нататъшна употреба (ненужни вещи от селското стопанство, бита, търговията, канцелариите, магазините и други подобни) – код Q14;

п) замърсени материали, вещества или продукти, получени в резултат на дейности по възстановяване на земната повърхност – код Q15;

р) други материали, вещества или продукти, които не са включени в категориите по букви „а“ – „п“, от които притежателят им се освобождава, възнамерява да се освободи или е длъжен да се освободи – код Q16.

2. „Битови отпадъци“ са отпадъците, които се получават в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, в административни, социални и обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъци от търговски обекти и съпътстващи производството занаятчийски дейности, обекти за отдих и забавления, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите.

3. „Производствени отпадъци“ са отпадъците, образувани в резултат на промишлената дейност на физическите и юридическите лица.

4. „Опасни отпадъци“ са отпадъците, чийто състав, количество и свойства създават риск за човешкото здраве и околната среда, притежават едно или повече свойства, които ги определят като опасни, и/или съдържат компоненти, които ги превръщат в опасни и/или са определени като такива според Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане.

5. „Строителни отпадъци“ са отпадъците, получени в резултат на строителната дейност на строителни площадки, както и отпадъци от разрушаване или реконструкция на сгради и съоръжения.

6. „Причинител на отпадъци“ е физическо или юридическо лице, при чиято дейност се образуват отпадъци – първичен причинител и/или всеки, който осъществява предварителна обработка, смесване или други операции, водещи до промяна на свойствата или състава на отпадъка.

7. „Третиране на отпадъците“ е събирането, съхранението, оползотворяването или обезвреждането на отпадъците и всички междинни операции, както и повторното им използване, рециклиране и възстановяване или производство на енергия и материали от отпадъци.

8. „Обезвреждане на отпадъците“ е всяка от следните операции, обозначена със съответния код:

а) депониране (наземно или подземно) – код D1;

б) обработване на замърсени земя и почви (например биоразграждане на течности или утайки в почви) – код D2;

в) дълбочинно инжектиране (например инжектиране на отпадъци в кладенци, солни находища и естествени хранилища, които могат да бъдат изпомпвани) – код D3;

г) повърхностни заграждения (например съхраняване на течни отпадъци или утайки в изкопи, хвостохранилища, лагуни и други подобни съоръжения) – код D4;

д) специално проектирани депа (например депониране в отделни клетки, които са запечатани и изолирани помежду си и от околната среда) – код D5;

е) изхвърляне на отпадъци във водни обекти, с изключение на морета/океани – код D6;

ж) изхвърляне на отпадъци в морета и океани, в т.ч. инжектиране под морското дъно – код D7 ;

з) биологично третиране, непосочено на друго място, при което се образуват крайни съединения или смеси, които се обезвреждат по някоя от операциите по букви „а“ – „м“ – код D8;

и) физико-химично третиране, неупоменато в друга операция по обезвреждане (например изпарение, сушене, калциниране, микровълнова обработка и други, при което се получават съединения или смеси, които се обезвреждат по която и да е от операциите по букви „а“ – „м“) – код D9;

к) наземно изгаряне (инсинерация) – код D10;

л) изгаряне в море – код D11;

м) постоянно съхраняване (например съхраняване в контейнери в мини и други) – код D12;

н) (доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) смесване преди предаване за обезвреждането им по някоя от операциите по букви „а“ – „м“ – код D13. При отсъствие на друг подходящ код D този код може да включва предварително третиране преди обезвреждането, като сортиране, трошене, уплътняване, пелетизиране, сушене, рязане, кондициониране или разделяне преди подлагане на някоя от операциите с кодове D1 – D12.;

о) препакетиране преди предаването им за обезвреждане по която и да е от операциите по букви „а“ – „н“ – код D14;

п) съхраняване до извършване на която и да е от операциите по обезвреждане от букви „а“ – „о“, освен временното съхраняване до събирането на отпадъците от мястото на образуването им – код D15.

9. „Рециклиране на отпадъците“ е дейност за възстановяване или възобновяване на суровинните им свойства.

10. „Преработване на отпадъци“ е дейност, която променя свойствата или състава на отпадъците, като ги превръща в суровини за производство на крайни продукти или в крайни продукти.

11. „Депониране на отпадъци“ е метод, при който не се предвижда последващо третиране на отпадъците и представлява складиране на отпадъци за срок, по-дълъг от три години – за отпадъци, предназначени за оползотворяване, и една година – за отпадъци, предназначени за обезвреждане, по начин, който не представлява опасност за човешкото здраве и околната среда.

12. „Масово разпространени отпадъци“ са отпадъци, които се образуват след употреба на продукти от многобройни източници на територията на цялата страна и поради своите характеристики изискват специално управление.

13. „Отпадъци от черни и цветни метали“ са технологичните отпадъци, получени от добива, преработката или механичната обработка на цветни и черни метали и сплавите им, бракуваните машини, съоръжения, детайли и конструкции от производствен, строителен или битов характер, с изключение на опасните отпадъци.

14. „Отпадъци от черни и цветни метали с битов характер“ са отпадъци от черни и цветни метали, получени в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, в административни, социални и обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от черни и цветни метали, получени от търговски обекти, занаятчийски дейности, обекти за отдих и забавления.

15. „Повторно нарушение“ е нарушение, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.

16. „Повторно използване“ е използването на отпадъците като продукт, който веднъж вече е бил използван в същата форма за същата цел.

17. „Оползотворяване на отпадъците“ е всяка от следните операции, обозначена със съответния код:

а) използването им като гориво или по друг начин за получаване на енергия – код R1;

б) пречистване или регенериране на разтворители – код R2;

в) рециклиране или възстановяване на органични вещества, които не са използвани като разтворители, включително чрез компостиране и други процеси на биологично превръщане – код R3;

г) рециклиране или възстановяване на метали и метални съединения – код R4;

д) рециклиране или възстановяване на други неорганични материали – код R5;

е) регенериране на киселини и основи – код R6;

ж) възстановяване на компоненти, използвани за намаляване на замърсяването – код R7;

з) възстановяване на компоненти от катализатори – код R8;

и) повторно рафиниране на масла или друга повторна употреба на масла – код R9;

к) обработване на земната повърхност, благоприятстващо земеделието или подобряващо качествата на околната среда – код R10;

л) използване на отпадъците, получени по някои от методите на оползотворяване по букви „а“ – „к“ – код R11;

м) (доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) размяна на отпадъците за оползотворяване по който и да е от методите по букви „а“ – „л“ – код R12. При отсъствие на друг подходящ код R този код може да включва предварително третиране преди оползотворяването, като демонтиране, разглобяване, сортиране, трошене, уплътняване, пелетизиране, сушене, рязане, кондициониране, преопаковане, разделяне, прегрупиране или смесване преди подлагане на някоя от операциите с кодове R1 – R11.;

н) съхраняване на отпадъци до извършване на която и да е от операциите по букви „а“ – „м“, освен временното съхраняване до събирането им от мястото на образуване – код R13.

18. „Събиране“ е доставянето, натрупването, сортирането и/или смесването на отпадъците с цел транспортиране – код С.

19. „Транспортиране“ е превозът на отпадъци, включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност – код Т.

20. „Управление на отпадъците“ са операциите по събиране, транспортиране, обезвреждане и оползотворяване на отпадъците, включително осъществяваният контрол над тези операции, както и дейностите, извършвани след закриването на площадките, върху които са разположени съоръженията за третиране на отпадъци.

21. „Временно съхраняване“ е дейност, свързана със складирането на отпадъците на площадки при мястото на образуването им или със събирането им на площадки за срок не по-дълъг от:

а) три години при последващо предаване за оползотворяване;

б) една година при последващо предаване за обезвреждане.

22. „Грубо нарушение“ са такива действия или бездействия на заявителя, които са довели до въздействия над допустимите норми за въздействие върху компоненти на околната среда или човешкото здраве, установени и документирани по съответния ред от компетентните органи.

23. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) „Системно нарушение“ е извършване на три или повече нарушения, за които на лицата са наложени административни наказания с влезли в сила наказателни постановления.

24. „Търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали“ е осъществяване на разпоредителни сделки с отпадъци от черни и цветни метали, както и свързаните с тях дейности (събиране, транспортиране, съхраняване, както и съпътстващи дейности като сортиране, механична обработка и други).

25. „Свързани лица“ са:

а) съпрузите, роднините по права линия – без ограничения, по съребрена линия – до четвърта степен включително, и роднините по сватовство – до трета степен включително;

б) работодател и работник;

в) лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото;

г) съдружниците;

д) дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството;

е) лицата, чиято дейност се контролира пряко или косвено от трето лице;

ж) лицата, които съвместно контролират пряко или косвено трето лице;

з) лицата, едното от които е търговски представител на другото.

26. „Организация по оползотворяване“ е юридическо лице, регистрирано по Търговския закон, което не разпределя печалба и което управлява дейностите по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци.

27. „Пазарна цена“ е цената по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.