С 2 години закъснение новият Закон за храните беше приет

23 юни 2017 г. – тогава се открива процедурата за обществено обсъждане на новия Закон за храните, с който се цели повече контрол и регулация върху храните и изисквания към търговците от хранителния сектор. На 27 октомври той е приет на първо четене в Народното събрание, а днес 27 май 2020 г. на второ четене.

Целта на закона е да гарантира на българския потребител качеството, сигурността в потребяваните храни от производител на суровина до предлагането, коментира министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева днес без да уточнява защо, след като законът е толкова важен, приемането му беше забавено с две години. Друга цел е да се хармонизира българското законодателство с европейското.

Законът за храните   урежда изискванията към безопасността на храните, към бизнес операторите и лицата, работещи в обекти за производство, преработка и или дистрибуция на храни. Уреждат се също и изискванията за опаковане, етикетиране, представяне на храни, както и за обектите за производство и търговия на едро и на дребно с материали и предмети, предназначени за контакт с храни. Законът урежда също и изискванията за натуралните минерални, изворните и трапезните води.

Основните акценти в него са, че държавата ще контролира търговията с хранителни добавки и онлайн търговията на храни, както и че забранява рекламата на ГМО храни. Създава се и нов съвет, който ще помага на земеделския министър да работи.

Новият закон регулира онлайн продажбите на храни за първи път. Въвежда се регистрация на превозните средства за транспортиране на храни от животински произход и на храни като брашно, хляб, хлебни и сладкарски изделия. Регистрацията ще се удостоверява със стикер. Регулация и контрол ще се извършва и върху хранителните добавки и търговията с тях.

„Това е онлайн търговията с храни, която набира все по-голямо влияние и предпочитание от българския потребител. Това стана особено популярно в условията на пандемия, в която бяхме“, каза министър Танева.

Предвидено е БАБХ да поддържа публичен национален регистър на бизнес операторите и обектите за производство, преработка и дистрибуция на храни и на хранителни добавки, както и на бизнес операторите и обектите за производство на бутилирани натурални минерални и изворни води. За извършване на дейност без вписване в регистрите ще се налага глоба или имуществена санкция от 2000 до 4000 лв. За бизнес оператор санкцията ще е от 4000 до 6000 лв. Същата санкция ще се налага и при неспазване на определените хигиенни изисквания, както и при недопускане на контролните органи на територията на обекта, непредставяне на документи и възпрепятстване на служебните им задължения, включително взимането на проби.

Регламентирани са основните изисквания към опаковането, етикетирането и рекламата на храните. Обозначението „Продукт от България“ или „Добит в България“ ще се поставя върху храни, когато основната съставка, използвана за тяхното производство, е добита на територията на България и всички етапи на производствения процес се осъществяват в страната. Обозначението може да се придружава с географска карта или друг символ, който съдържа информация, че храната е произведена на територията на България.

„Отговорността за безопасността и качеството според етикетирането на всяка храна остава за оператора. Компетентният орган за контрол е Българската агенция по безопасност на храните. Разбира се, регламентирането на онлайн търговията ще даде възможност да надградим публичността, ползите за потребителя с изграждането на онлайн платформа, която ще улесни потребителя в намирането на своите доставчици на храни. Надявам се да имаме времето да работим по този процес“, каза още министърът.

Част от закона касае и рекламата на ГМО храни. Текстовете гласят, че деца не могат да участват в реклами на ГМО и храни, които не отговарят на изискванията за здравословно хранене. „Въвежда се забрана бизнес оператор чрез реклами или други форми на търговски съобщения, в които участват деца, да рекламира генетично модифицирани храни и храни, за които има нормативно въведени ограничения за употреба от деца; както и храни, които съдържат хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, които не отговарят на изискванията за здравословно хранене, съгласно нормативната уредба“. При нарушение на забраната се предвижда глоба или имуществена санкция от 2000 до 3000 лева.

Съгласно текстовете при възникване на хранително заболяване, бизнес операторите оказват необходимото съдействие на съответната регионална здравна инспекция и областна дирекция по безопасност на храните за ограничаване и ликвидиране на заболяването.

Законът предвижда работещите в обект за производство, преработка или дистрибуция на храни, да подлежи на предварителни периодични медицински прегледи.

Създава се и Национален съвет по храните като постоянен консултативен орган, координиращ държавната политика в сектор храни. Целта е той да подпомага работата на министъра на земеделието

С новия закон се определят и компетентните органи на национално ниво и условията за осъществяване на официален контрол върху храните – Българска агенция по безопасност на храните и Регионалните здравни инспекции към Министерство на здравеопазването. Според мотивите по този начин ще се гарантира прилагането на унифицирани процедури при осъществяване на контрол върху храните и ще се постигне осъществяване на координиран контрол за съответствие с изискванията на европейското право и националното законодателство в тази област.

Източник: https://www.economic.bg/